Лайка

Matricaria chamomilla

/Сем. Сложноцветни- Asteraceae/

Изобр. Стр.

Дрога:

Цветовете на лайката- Flores Chamomillae

Химичен състав:

Цветът на лайката съдържа етерично масло, което има зелен до син цвят в зависимост от количеството на азулените. Маслото съдържа голямо количество парафин и сесквитерпени от кадниненов тип (ок. 10%), както и каприлова, нонилова и изовалерианова киселина. Главните му съставки за бизаболол и неговите кислородни производни фарнезен и хамазулен, съдържащи се във вариращи количества- от 1 до 15%. Дрогата съдържа още кумарини, флавоновите гликозиди апоон и патулитрин, слузни вещества, никотонова киселина, глицериди на олеиновата, палмитиновата, стеариновата и линоловата киселина, каротин, витамин С, слузни и горчиви вещества.

Действие и приложение:

• Противовъзпалително и омекчително действие при заболявания на храносмилателния път и при възпалителни процеси на дихателните пътища;

NB! Външно за промивка се прилага при възпаление на лигавицата на очите, на матката и на ануса при хемороиди.

• Етеричното масло увеличава броя на сърдечните съкращения и разширява съдовете на главния мозък;
• Подобрява апетита- гликозидите засилват отделяне на стомашен и чревен сок, както и жлъчен сок;
• Противоалергично действие и местно анестетично действие;
• Противоязвено действие.

NB! Силен подобен на химиотерапевтичен ефект за лечение на язвена болест има комбинацията от лайка, мента, невен, анасон и сладък корен.

Начин на приложение:

Извлекът се приготвя на студено от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Извлича се в продължение на 8 часа. За запарката 1 супена лъжица дрога се залива с 200г кипяща вода. Оставя се да кисне 1 час. Прецедената запарка се приема наведнъж. Обикновено се изпиват по 3 чаши дневно, но всяка доза трябва да бъде прясно приготвена.

МИТОЛОГИЯ:

На латиница името на лайката е ‘camomile’ и идва от гръцката дума ‘chamoemelon’,която означава „земна ябълка”, защото се смятало, че ароматът на билкатанапомнял ябълки.  Друг произход на иметое от латинската дума ‘matrix’, която означава „утроба”, което се отнасяза репутацията на лайката в древността за лечението на женски проблеми. ВДревен Египет лайката била посветена на слънцето и неговия бог Ра. Лечебнатасила на билката се използвала за различни оплаквания, включително гореспоменатителечебни проблеми и треска.

Чай от лайка се използва като седатив и е безопасен, дори и за деца.Полезен е за намаляването на стрес и тревожност, помага за безсъние, гастрит ипроблеми с храносмилането. Гаргара с лайка е много полезна за възпалено гърло,а прилагането й външно върху кожата помага за лечението на рани и намалявавъзпаленията. Използвана в шампоан, особено за руса коса, лайката има многополезен и заздравяващ ефект.

През 900 г. пр. Хр. стандартната употреба била препоръчана от лечителя Асклепий,който бил много добър в използването на билки и казвал, че ще се откаже отпрофесията си, ако се разболее. Умира в дълбока старост заради инцидент.

Лайката има интересната репутация на лечител не само на хора, но и нарастения, затова я наричат „Лечитетят на растенията”.  Лекува почти всяко растение, до което расте иго пази от насекоми. Дори пчелите мразят миризмата на лайката, по незнайнипричини, и избягват да я приближават.

На езика на цветята лайката е „търпение в беда”, може би зарадиспособността си да оцелява, след като някой е стъпвал върху нея.

Лайката е билка на слънцето и като тотемно растение свързва срегенериращата, лечебна и защитна сила на слънцето. Лайка се засявала върхугробовете на починали близки, защото се смятало, че ще могат да се вързродятотново, както слънцето се преражда всеки ден.

Запарка от лайка може да се взима, за да се свържете с тези енергии,за да излекувате и възстановите духа си. Запарката се използва при ритуалнабаня, а изсъхналите цветчета в тамян – за връзка със слънцето и инвокиране наслънчевите богове.

Лайката е свещена билка за Лятното равноденствие и се хвърля въвфестивалните огньове, заплита се в гирлянди и венци.