Жълт Кантарион

Hypericum perforatum

/Сем. Звъникови- Hypericaceae/

Изобр. Стр. 65

Дрога:

Стръковете от жълтия кантарион- Herba Hyperici

Химичен състав:

Жълтият кантарион съдържа багрилни вещества хиперицин и псевдохиперицин (концентрирани антаценови производни), катехинови дъбилни вещества (до 10%), флавоноидните гликозиди хиперозид, рутин и кверцитин, зеленикаво оцветено етерично масло (състоящо се предимно от сесквитерпени), аскорбилинова киселина, фитонциди, смолисти вещества, много каротин и след от никотинова киселина.

Действие и приложение:

• Противовъзпалителното, епителотоничното и спазмолитичното действие на звъниката се дължат предимно на флавоноидините гликозиди, които успокояват лигавицата на устата, стомаха и червата и действат благоприятно при хиперацидитет, гастрит и стомашна язва;
• Също на гладката мускулатура, жлъчни пътища, червата, кръвоносните съдове и уретерите;
• Капиляроукпрекващо- заради присъствието на витамин P
• Спомага при виталиго с цел да отстранят депигментациите по кожата (при приложение на спиртен, ацетонов, етерен и друг екстракт или сок от свежото растение);
• Тонизира нервната система;
• Антимикробно действие и при трудно заздравяващи рани.

Начин на приложение:

Дрогата се прилага външно под форма на отвара или маслен извлек. Две супени лъжици изслушени стръкове от жълт кантарион се заливат с 400г кипяща вода и се варят в продължение на 5мин. Оставят се да киснат 60мин. След прецеждане отварата се приема 3 пъти дневно по 120г след ядене. Масленият извлек се приготвя от 100г дрога, която се накисва в 500г зехтин и се оставя в продължение на 10 дни на светло (може и на слънце). От извлека се взима по 2 чаени лъжички сутрин, обед и вечер преди ядене.

МИТОЛОГИЯ:

Ботаническото име на жълтия кантарион е hypericum perforatum и има няколко корена с подобни значения или препратки. Hypericum идва от гръцката дума “hyperikon”, която е разделена на hyper, означаващо “край”, и eikon, означаващо “ образ или привидение,”. Това е препратка към вярването, че тази билка е толкова противна за злите духове, че дори само едно лъхване от нея ще ги накара да изчезнат.

Името perforatum се превежда като  “прободен,” отнася се за множеството малки точици по листата и цветовете на билката, които на пръв поглед изглеждат като дупчици. Тези малки точици са жлезите на растението, които при притискането му изпускат масла и смола.

Легендата разказва, че през първи век ранните християни кръстили билката на Свети Джон Баптиста (Йоан Кръстител, билката на английски се нарича St. John’s Wort – Билката на Свети Джон), тъй каато ярките цветя се показвали на 24 юни, когато се празнува неговото рождение, а в България – Еньовден.  Подредбата на листенцата на цвета наподобява ореол, а когато се откъсне, стъблото изпуска аленочервена течност, която някои смятат за кръвта на светеца.

В допълнение, денят на Свети Джон е познат и като Лятното слънцестоене в миналото, което сега се празнува на 21 юни.

Това се превръща в идеална среда за мистичното було, покриващо тази билка, да се открехне леко, разкривайки нейните духовни сили, които карат демоните и злите духове да бягат.

Древните гърци и римляни използвали жълтия кантарион за ухапвания от змия, менструални болки, гастроентерологични проблеми, язва, депресия или меланхолия, повърхностни наранявания. Уелските семейства използвали тази билка, за да пресмятат приблизителната дължина на живота на членовете от семейството. Стръкче се дава на всеки от семейството и се закача на мертека за през нощта. На сутринта, в зависимост от това колко изсъхнало е стръкчето на дадения човек, се определяла дължината на живота му. Вярва се, че жълтият кантарион можел да остави без сили вещица. По време на гоненията на вещиците, шепи кантарион се натъпквали в устата на обвинена във вещерство жена, за да я накарат да признае.

В опит да се предпази домаинството, жълт кантарион често се сплитал на венци, за да пази от дявола. Днес, много култури продължават да го използват за екзорсизма на демони и духове. Вярвало се, че самият Свети Йоан идвал в съня, за да даде благословията си, ако малко стнопче от растението се слагало под възглавницата преди сън.

Колумба, келтски светец, посветен на Свети Йоан, носел жълт кантарион със себе си на дълги и опасни пътешествия в чест на светията мъченик, но най-вероятно го е носел за духовна защита сред келтските племена.

Гръцки лечители препоръчват използването на билката като диуретик, за лечение на рани и менструални проблеми.

Препоръчва се да се бере на изгрев слънце, за да се запазят активните съставки.  Ярките цветчета пускат червената течност, когато са накиснати в зехтин и са оставени на слънце няколко дни. Това води до получаването на красива гъста червена течност, която е идеална за рани, изкълчвания, охлузвания и варикозни вени. Този тип масло се смята за „Кръвта на Христос”.

Стара легенда казва, че ако подскачате и лудувате на полето, където има жълт кантарион и случайно го настъпите, има риск да се окажете на гърба на някой кон на феите и той да ви отнесе. Той ще продължи да галопира, докато не се окажете доста далеч от мястото, където сте били.

Църквата много разчитала на тази божествена билка в борбата със злото и вещерството. Те дори я използвали като талисман срещу вещии със следната магическа формула:

 

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Това се написвало на лист хартия, връзва се с жълт кантарион, събран в първата четвърт на луната и се слага върху парче кожа. този талисман разкривал самоличността на вещица. Подобен амулет, съдържащ святата билка, дори предпазвал от рани от меч, ножове и куршуми. Казва се, че в присъствието на такава слънчева билка, никакво зло не можело да съществува. (Заради честата й употреба в измъчването на вещици през тъмните векове, си задаваме въпроса как тази благочестива билка не повяхвала в ръцете на самите инквизитори?)

Противовъзпалителното, епителотоничното и спазмолитичното действие на звъниката се дължат предимно на флавоноидините гликозиди, които успокояват лигавицата на устата, стомаха и червата и действат благоприятно при хиперацидитет, гастрит и стомашна язва. Флавоноидите имат многостранни фармакологични свойства- оказват спазмолитоично действие на гладката мускулатура, жлъчните пътища, червата, кръвоносните съдове и уретерите. Имат жлъчкотворно и жлъчегонно действие, с което се отрстраняват условията за образуване на жлъчни конкременти. Жълтият кантарион не само премахва спазъма на кръвносносите съдове- особени на капилярите, но оказва и капиляроукрепващо и вазотонизиращо действие, което свързва с присъствието на витамин P в дрогата.

С наличието на хиперицин се обяснява фотосендибилизаращото действие на дрогата