Маточина

Melissa officinalis

/Сем. Устноцветни- Lamiaceae/

Изобр. Стр.

Дрога:

Надземната част или само листата на маточината- Herba Melissae et Folia Mealissae

Химичен състав:

Маточината съдържа етерично масло (0,05-0,33%) със състав цитрал, цитронелал, линалоол, гераниол и алдехиди, 4-5% дъбилни вещества, горчиви и слузни вещества, кафеена киселина, ензими, урсолова киселина, олеинова киселина и др.

Действие и приложение:

• Укрепва нервната система и действа седативно и спазмолитично;
• При сърдечни заболявания- изчезва умората, прекратява тахикардията, отслабват болките в областта на сърцето;
• Изчезват ритъмните смущения и понижава кръвното налягане;
• Газогонно действие- успокоява коликите, стимулира храносмилането, отделянето на жлъчен сок и възбужда апетита;
• При гастрокардиален синдром на Рьомхелд;
• При кожни обриви, конвулсии и за гаргара на сливици и венци.

Начин на приложение:

Дрогата се използва вътрешно като запарка. Две супени лъжици дрога се заливат с 400г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 20мин. От прецедената запарка се приема по 120г 3 пъти дневно 15мин. преди ядене. При неспокоен сън се препоръчва чай от маточина- вечер преди лягане се приема по 1 чаша. Външно за масажи и разтривки се прилага спиртна настойка от дрига (1:5). Запарка за външно приложение се приготвя от 4 супени лъжици дрога и 400г кипяща вода.

МИТОЛОГИЯ:

Маточината е била посветена в древността на богинята Диана и се използвала от гърците с медицинска цел още преди 2000 години. В Средновековието лимоновият балсам се прилагал за успокоение на напрежение, за рани и като лек за зъбобол, кожни обриви, ухапвания от бесни кучета и болести по време на бременност. Смятало се, че дори предотвратява оплешивяването.

Като медицинско растение, маточината традиционно се използвала срещу бронхиални възпаления, болки в ушите, треска, метеоризъм, главоболие, високо кръвно налягане, грип, променливи настроения, повръщане. Чай от маточина успокоявал менструалните крампи и помагал за постменструалния синдром. Билката влияе добре на проблемите със съня, гастроинтестинални оплаквания, уринални спазми. Смята се, че маслата в маточината съдържат химикали, които успокояват мускулите, особено в жлъчката, стомаха и уретрата, поради това успокоявали крампи, газове и замаяност.

Маточината е широко използвана в Европа за успокояване на безпокойство и безсъние. Намалява тревогата и стреса и успокоява съня.

Маточината е подходяща билка преди медитация. Маслото от маточина помага на духа да получи енергия и да върви напред. То е за уроци от минали животи,  помага да получим подкрепа да вървим напред и да получим мъдрост от научените уроци.

Ботаническото име, мелиса, е гръцката дума за пчела. Мюсюлманският билкар Авицена препоръчвал маточината за „радостно сърце”. В южна Европа маточината е наричана „насладата на сърцето”. Способността й да премахва меланхолията била високо оценявана от билкарите в продължение на векове. И до ден днешен се използва в ароматерапията против депресия. В древността се садяла пред вратата, за да прогонва злите духове. В миналото в Турция се посаждала до пчелните кошери, за да окуражава пчелите да се връщат у дома.

Една от легендите разказва, че Амазонките основали древен град, по-късно превърнал се в Ефес, и богинята Диана се родила в близките гори. Велик храм бил издигнат в чест на богинята, която била позната и като Артемида/да не се бърка с по-късната гръцка богиня със същото име/ – богиня на природата и плодовитостта. Нейният празник бил през пролетта, около Белтейн.